За Bô Yin Râ

Вземи живота си, какъвто e!
Недей мисли: „Друг би могъл да бъде.“
От свойте дни ти никой не кълни,
а трябва ли да носиш - понеси!
И всичко в своя път ти благославяй,
благословен така ще си и ти!
Из „Пътепоказатели“
Bô Yin Râ (59 years) Кой е Bô Yin Râ ? Зад трите срички стои съвсем незагадъчната фигура на родения през 1876 г. и починал през 1943 г. германски художник и Учител на мъдрост Йозеф Антон Шнайдерфранкен. Ориенталски звучащото наименование (Bô Yin Râ) не е псевдоним, а „духовно“ име, което авторът е получил пълното право да носи след едно автентично посвещение. Той не съчинява, а само предава и оформя онази винаги актуална мъдрост „по чина Мелхиседеков“ (Бит. 14:18), която може да посочи пътя към божествената Прасветлина. Тя се опитва да осветли от различни гледни точки на съвременния човек структурата на същинската извечна Действителност (с други думи, истината на божественото Прабитие), до която авторът сам е имал достъп и която е познавал от собствен опит. Лишените от догматичност книги на Bô Yin Râ са „религия сами по себе си“ и не влизат в никакво противоречие с вечната, съкровена същност на християнството – напротив, те за първи път правят по един поразително убедителен начин разбираема появата на Йехошуа (Иисус). И за живота на всекидневието те ни предлагат реална смелост и помощ, за да намерим, въпреки всички трудности, собствения си път към живото Битие.

Освен че книгите на Bô Yin Râ се радват на постоянно търсене в немскоезичните страни, след смъртта на автора продължават и се умножават преводите на творбите му на френски, английски, холандски, датски, шведски, испански, португалски, полски, български, румънски, унгарски, чешки и фински. През май 2000 г. с томчето в мерена реч „Разни“ издателска къща „Ирис-95“ завърши издаването в превод на български език на всичко, което авторът е публикувал приживе. Доколкото ни е известно, българският език е първият и засега единственият, на който е преведено и издадено цялостното творчество на Bô Yin Râ.

Като мнозина свои колеги художници Bô Yin Râ е изучавал техниката на живописта в известни институти – „Щедел“ във Франкфурт, в академията „Жулиан“ в Париж, както и във Виена и Мюнхен. Пътуванията в Швеция, Италия и Гърция му дават подтик и мотиви за неговото творчество. В тематично и стилово отношение то не е напълно изолирано от нашето време – някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тòма, докато най-характерните творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкуство, стремящо се да надхвърли границите на земнопредметното. Въпреки тези формални сходства има една съществена разлика. Неговите „непредметни“ картини не са плод на борба с материята и със земната реалност; те не са по никой начин абстрактни, а представляват могъщо въздействащи изразни форми на една висша Действителност. Свръхсетивното е било винаги присъстваща реалност във вътрешното преживяване на Bô Yin Râ – като художник той е изпълнявал същата мисия, каквато и като писател.

Художествените произведения на Bô Yin Râ, които са не по-малко значителни от словесното му творчество, са не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му, тоест познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание, неизразимо или почти неизразимо с думи.

Изкуствоведът, писателят, преводачът и графикът професор Рудолф Шот (1891–1977), който е автор и на книгите „Bô Yin Râ. Живот и дело“ и „Художникът Bô Yin Râ“ пише:

«Книгите на Bô Yin Râ трябва да се причислят към онази особена категория, в която обикновено се включват така наречените свещени писания на всички времена и народи. Единствено неговото Учение обаче има предимството, че не е било подложено на никаква историческа редакция от други лица, които чрез преиначавания и пропуски, чрез добавки и преводи, чрез промени и подмени действат като разяждаща киселина върху първоначалната изразна форма.
Напътствените слова на Bô Yin Râ представляват възможният – всъщност дори единствено възможният – днес за човека, изчерпателен и надежден израз на онова, което винаги е било наричано Откровение и по отношение на което съществува един вид мълчаливо и предубедено съгласие, че то принадлежи само на миналото и с него отдавна вече е свършено. Днес обаче се натъкваме на цял легион представящи се за пророчески книги, които предявяват подобна претенция, като голяма част от тях търсят открита или прикрита връзка с науката. Без да искаме да изказваме тук преценка за тази литература, нека все пак подчертаем, че търсенето на връзка с науката показва в какви коловози се движат подобни писания. С това не казваме нищо против науката, която естествено се смята с право засегната от това неприятно за нея съседство. Все пак неизбежната изключителност на всяко истинско Откровение се състои тъкмо в това, че всеки документ на вдъхновената Премъдрост Божия трябва безусловно да остане извън чисто умозрителните опити и начинания на познанието и изследването, спекулирането и философстването, носещо в много случаи името теология или теософия. Всички подобни документи черпят – или претендират, че черпят – от източник, който нито подхранва обичайните гносеологични методи, нито може да бъде произволно използван за целите на подобни спекулации. Това е така, защото в истинската – а и в голяма част от мнимата – литература на Откровението се изтъква безусловната сигурност, истинност и действителност на изложеното, тоест онази сигурност на познанието, която се покрива с тайнствената дума „вяра“ – дума, означаваща не „приемане на доверие“, а упование в дълбоко преживяното познание, така че тя се превръща във вричане, в обет за непоклатима вярност към пътя до осъзнатата цел. Това, разбира се, няма нищо общо с научното търсене и мнимото намиране.
Само в забулена форма е можело винаги да се говори за онова същинско познание, което би трябвало да бъде във фокуса на човешкото преживяване. Привидните различия в словесните символи се сливат в единединствен смисъл, когато започнем да предусещаме какво остава вечно забулено и несъобщимо във всяко Откровение и разкриване. През различни времена то е било наричано „дао“, „царство небесно“, „синовност Божия“, „себепознание“. Bô Yin Râ говори с ненадмината яснота за „раждането на живия Бог в Аза“. Това е основната тема в неговите книги. В тях обаче не се проповядва никъде морал, защото става въпрос за нещо много по-дълбоко. Може би е уместно да споменем още, че към тази централна тема се присъединяват две странични, а именно темата за човешката душа и темата за спасителите, мостостроителите и душепастирите на падналия и очакващия своето спасение земночовешки род.
Ако седемте букви и трите срички на неговото име ни действат отначало смущаващо, нека поне се опитаме да ги приемем на първо време като печат на онова, което той е, докато опитът ни по прокарания от него и подобните нему път към Вечността не укрепят упованието ни във всичко казано от него, а с това и в името, което той носи.
Учението, което Bô Yin Râ на свой ред ни предлага, както навремето Лао Дзъ или Иисус, има предвид нещо принципно друго, което не се заучава, а трябва да се преживее по съвършено различен и нов начин във всеки индивидуален случай, тоест нещо в крайна сметка неизразимо с думи. Макар човешката реч да е използвана тук, както е била използвана във всички времена и от великите Учители, тя може само да очертае, да огради, да загатне за преживяването, да ни позволи да го предусетим. Така, както венецът на кратера само очертава същността, бездната, вакуума, могъществото на вулкана и просто поставя външни граници на единствено същественото, намиращо се в неговия център.
Казаното дотук е достатъчно, за да разбере читателят какво може да намери у Bô Yin Râ и какво не. Той ще намери това, което единствено си струва да бъде намерено. Няма да намери онова, без което во веки може да мине.
Учението на Bô Yin Râ е ефикасен лек срещу „екзистенциалисткия“ нихилизъм, на който много душѝ трудно устояват днес. То сочи крайния триумф на безстрашието, на Любовта и на творчеството над неотвратимата наглед разруха, която носят силите на Антидуха.»


В послеписа към своята книга Писма до едного и мнозина Bô Yin Râ дава следните пояснения за духовното си име:

«В една брошура на издателството, излязла преди доста време, дадох следните по смисъл разяснения във връзка с трите срички „Bô Yin Râ“: — че тук не става въпрос за три „думи“, чието „значение“ би могло да разкрие някаква тайна, макар като срички те да отговарят на определени корени от древни езици, и че тези седем букви образуват „името“, еквивалентно на моето субстанциално прадуховно Битие, защото техните звукови и графични стойности отговарят на вечната ми духовна същност така, както определена, означена с букви, група от ноти отговаря на даден акорд. (Буквата „Y“ в „Yin“ следва да се изговаря като немския звук „Ü“ *, сроден със старовисоконемското „Win“, и не може да бъде заместена с „J“ **. Ударенията над „o“ и „a“ са знаци за удължение.)»

В някои от първоначално излезлите преводи името на автора бе транскрибирано като „Бо Йин Ра“ или „Бо Юин Ра“, но и двете форми противоречат на цитираните указания за неговия правилен изговор. (Българският звук, означен с буквата „ю“, е сложен и представлява всъщност еквивалент на дифтонга „йу“).
Духовното име на автора се изписва вече само в неговия оригинален вид, още повече че графичната му стойност, както се вижда и от приведения по-горе откъс, също има своето значение.
При преводите на български се прави опит да се запази малко необичайната пунктуация на оригинала.

* Или като френския звук „U“. (Б. пр.)
** Т. е. не може да се замести и с българското „Й“, както нерядко се прави. (Б. пр.)

* * *

Bô Yin Râ днес

Днес има две фондации, носещи името Bô Yin Râ; едната се намира във Базел, Швейцария. Другата се намира в град Гийсен (провинция Хесен, Германия).

Авторските права на книгите му се управляват от издателство Kober Verlag AG, намиращо се в Берн, Швейцария.


Източник: Wikipedia.

При въпроси, моля пишете на admin@BoYinRa.org